Животът във влака е спрял в сянката на жегата. В купето можеш да видиш някой, който не може да заспи, но дори не се и опитва. Седи, облегнат назад, и не помръдва. Гледа те, а може и да не те гледа. Ти го гледаш. Нищо не казва. И ти нищо не казваш. Няма какво да си кажете.
Отвън под яркото слънце на магистралата потокът коли никога не секва. Забързани към морето момичета в мъжки джипове се разминават на милиметри от чуждите калници. Уморени мъже с прашни тирове, къде с едно, къде с две ремаркета, се мръщят и стискат още по-здраво воланите. Всеки псува всеки. Обществото комуникира. Млад пич в кабриолет крещи в ухото на страхотна пичка под звуците на яка уредба. Пичката кима с глава. Гледа го с впечатление. Защото, така или иначе, нищо не чува. В кола като тази каквито и да ги наприказваш на една жена, тя пак ще те гледа разбиращо. Потокът се движи на изток, влакът на запад. Резервациите и в двете посоки май приключиха?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар